Българският фен сайт за Премиършип

Българският фен сайт за Премиършип

Bulgarian English French German Italian Spanish

Предстоящи срещи

Влизане



Снимка на стария сайт
Брой прегледи на съдържанието : 2731088
В момента има 12 посетителя и 1 потребител в сайта
  • abresabaghsalv

Анкета

Ще успее ли Манчестър Юнайтед да спечели титлата?
 
ФК Ливърпул
Оценка на читателите: / 7
Слаба статияОтлична статия 
Понеделник, 11 Май 2009 20:42

 

Име на отбор: Футболен клуб Ливърпул

Прозвище: Червените и Мърсисайдци

Основан: 15 март 1892

Стадион: Анфийлд

Капацитет: 45 362

Президент: Том Хикс и Джордж Жилет

Старши треньор: Рафаел Бенитес

Първенство: Висша лига

2007/08: 4-то място

ФК Ливърпул е английски футболен клуб, един от най-известните и титулувани в света. Отборът е от едноименния град Ливърпул и играе мачовете си на стадион Анфийлд, който се намира на около 5 км от центъра на града. Скоро обаче ще бъде започнато строителството на нов стадион с капацитет 61 000 души в съседния Стенли Парк. Този нов стадион е първата постъпка на новите собственици на клуба - американските бизнесмени Том Хикс и Джордж Жилет. Ливърпул се състезава в Английската висша лига и по броя на титлите си е най-успешният отбор в историята на английския футбол. Клубът е печелил 18 пъти най-високото ниво в английското футболно първенство, седем пъти Купата на ФА, седем пъти Купата на лигата, пет пъти купата на европейските шампиони | (КЕШ) и три пъти Купата на УЕФА. Ливърпул е член на групата Г-14, съставена от водещите европейски футболни клубове.

Две от най-големите трагедии в европейския футбол се случват тъкмо когато Ливърпул трябва да играе свои мачове - тези на Хейзел през 1985 г. по време на финален мач за КЕШ срещу Ювентус, когато 39 фенове на италианците умират, и на Хилсбъро през 1989 г. срещу Нотингам Форест на полуфинал за Купата на Футболната Асоциация (Купата на ФА), когато 96 фенове на Ливърпул загубват своя живот. След драмата на Хейзел английските отбори са изхвърлени от европейските турнири за пет години, а Ливърпул - за 6. Трагедията на Хилзбъро довежда до взимане на спешни мерки относно безопасността на стадионите. В резултат на това се премахнати огражденията на стадионите, а секторите за гости са оборудвани със седалки.

История:
Ливърпул е основан на 15 март 1892 г. от Джон Хоулдинг, собственикът на Анфийлд. Предходните седем години стадионът е бил използван от Евертън. През 1891 Хоулдинг закупува окончателно терена и предлага повишение на наема от £100 на £250 годишно. От Евертън възразяват и напускат Анфийлд в посока Гудисън парк. Холдинг решава да създаде свой собствен отбор и така на 15 март 1892 г. се ражда футболен клуб Ливърпул. Оригиналното име на отбора било Евертън Атлетик, но е променено на Ливърпул след като Футболната асоциация отказва да приеме името Евертън. За директор на отбора бива назначен Джон МакКена, а съставът на отбора е запълнен с 13 шотландски професионални футболисти. През сезона 1893–94 отборът става член на втора английска дивизия. През този сезон Ливърпул не допуска нито една загуба и печели промоция за по-горната първа дивизия.

През 1901 г. Ливърпул печели първата си шампионска титла, подвиг, който е повторен и през 1906. През 1914 отборът достига първия си финал за Купата на ФА, но губи от Бърнли с 0-1. Въпреки популярното мнение, Ливърпул е обвързан с Протестантството, а не с Католицизма. Няколко човека от ръководството на клуба, включително и самите Холдинг и МакКена, са свързани с протестантското братство Оранжев ред. Ливърпул има също така и стабилни връзки в Консервативната асоциация на работещите мъже (Working Men's Conservative Association (WMCA)), политическото лице на Ливърпулската протестантска общност.

През 1922 и 1923 Ливърпул печели своите първи поредни титли, водени от своя капитан английския национал Ефрейм Лонгуърт. Този успех обаче е последван от най-безплодните години в историята на клуба. След войните Ливърпул изглежда възкръснал след като през 1947 става отново шампион, но няколко години по-късно - през 1954 Ливърпул изпада от Първа дивизия. Между 1954 и 1962 крета във Втора дивизия и няма успех в купата на ФА. През декември 1954 отборът допуска своята рекордна загуба - 1-9 от Бирмингам Сити.

През декември 1959 г. за мениджър на клуба е привлечен Бил Шанкли, който през следващите 15 години превръща Ливърпул в един от водещите отбори в Европа. След първата си година на кормилото на Ливърпул Шанкли освобождава 24 футболисти и започва да гради нов отбор. През третата си година отборът на Шанкли печели шампионата на Втора дивизия с осем точки преднина пред останалите си конкуренти. Така клубът печели промоция за Първа дивизия, откъдето никога повече не изпада.

Ливърпул посреща 60-те като втородивизионен отбор, но завършва десетилетието като най-силния отбор на домашната сцена. През 1964 клубът вдига своята първа шампионска титла от 17 години. През 1966 прави това отново, като предишния сезон, през 1965, е спечелена и за първи път купата на ФА след победа на финала срещу Лийдс с 2-1. Своето първо европейско отличие, Купата на УЕФА, Ливърпул печели през 1973, побеждавайки на финала Борусия Мьонхенгладбах. Година по-късно, след ново спечелване на купата на ФА, мениджърът Шанкли се отказва от футбола и оставя отборът на Ливърпул в ръцете на своя помощник Боб Пейсли.

Отборът доминира през 70-те и 80-те години на XX век. Част от големите играчи от този период са Рей Клемънс, Марк Лорънсън, Греъм Сунес, Иън Калаган, Фил Нил, Кевин Кигън, Кени Далглиш (102 мача за шотландския национален отбор) и Иън Ръш (346 гола). След като поема клуба Пейсли става един от най-успешните мениджъри в историята на футбола. През деветте години, през които е начело на Ливърпул, той печели 21 трофея, включващи три КЕШ, купата на УЕФА, шест титли на Англия и три последователни купи на Лигата. Първата Купа на европейските шампиони е спечелена през 1977. Финалът е в Рим, където Ливърпул побеждава отново Борусия Мьонхенгладбах. През следващата година отборът запазва отличието, като на финала на Уембли е победен Клуб Брюж с 1-0. През 1979 г. поставя рекорд, спечелвайки лигата с 68 точки (тогава за победа се дават 2 т.) и допускайки само 16 гола в 42 мача. Пейсли печели своята трета и последна КЕШ през 1981 с победа с 1-0 над Реал Мадрид. През своята мениджърска кариера в Ливърпул той не успява да спечели само една купа - купата на ФА.

Забележителна е поредицата от успешни мениджъри, произведени от щаба на отбора. Още Шанкли е наследен от своя асистент Пейсли, който също по-късно предава ръководството отбора на своя помощник ветерана Джо Фагън. Фагън е на 63 когато поема Ливърпул през 1983 г. През своя първи сезон мениджърът постига рекорден успех - неговият Ливърпул става първият английски клуб, който печели три големи трофея в рамките на един сезон - шампионската титла, купата на лигата и КЕШ. Управлението на Фагън обаче завършва през следващия сезон - на стадион Хейзел. През 1985 Ливърпул отново достига финал за КЕШ. Мачът срещу Ювентус трябва да се играе на белгийския стадион Хейзел. Но още преди първия съдийски сигнал става катастрофата. Английските фенове разбиват оградите, разделящи двете агитки, и нападат италианците. В резултат на това тежестта на тълпата причинява рухването на подпорната стена на една от трибуните. на 29 май 1985 Хейзел се превръща в гробище - умират 39 фена, повечето италианци. Въпреки всичко мача се играе и Ливърпул губи с 0-1 с гол от дузпа на Мишел Платини, който шокира всички след като ликува при гола. След срещата английските клубове са наказани да не участват в турнирите на Европа за пет години, а Ливърпул - за 10 (по-късно намалени на 6). Белгия е лишена от правото да организира финали в евротурнирите за 10 години. Съдебният процес продължава 6 години като са осъдени, освен 14 фена на Ливърпул, полицаи и служители на УЕФА. Това събитие става известно като Драмата на Хейзел.

През 1985 Кени Далглиш, утвърдил се вече като един от най-великите играчи на Ливърпул, става първият играещ мениджър в историята на клуба. Периодът на неговото управление се запомня със спечелените три шампионски титли и две купи на ФА, като през сезона 1985-86 отборът постига дубъл. Успехите на отбора обаче са помрачени от нова трагедия. На 15 април 1989, когато Ливърпул играе полуфинал срещу Нотингам Форест за купата на ФА, стотици фенове на мърсисайдци са премазани в претъпкана трибуна за правостоящи. 94 фена умират в този ден, а 95 - няколко дена по-късно от раните си. Според Питър Тейлър (по това време върховен съдия на Англия и Уелс) причината за нещастието е липсата на полицейски контрол.

През 1992 мениджър на клуба става Греъм Сунес. Въпреки, че печели купата на ФА през своята първа година, неговото управление не е успешно. След шокиращо отстраняване от купата на ФА от Бристъл Сити Сунес е уволнен и на неговото място застава Рой Евънс. След неговото назначение формата на Ливърпул се подобрява, но за пет сезона клубът не се изкачва по-високо от трето място. Единствената купа, която Евънс печели е купата на лигата през 1995. За сезона 1998-99 в отбора е привлечен бившият национален селекционер на Франция Жерар Улие, който става съ-мениджър на Евънс. Тяхното партньорство обаче не сработва и Евънс напуска.

Сезонът 2000-2001 е най-успешният от много време насам. Клубът постига уникален требъл, печелейки купата на ФА, купата на лигата и УЕФА. През 2002 отборът финишира втори в лигата. Това е годината, в която Улие претърпява сърдечен удар по време на мач срещу Лийдс. Ливърпул изглежда придобил всички сили да спечели отново господството в английския футбол. Феновете обаче са разочаровани. По време на останалия си престой на Анфийлд Улие печели само още една купа - купата на лигата през 2003. След края на сезона 2003-04 Жерар Улие и Ливърпул се разделят по взаимно съгласие.

През следващия сезон начело на отбора застава испанецът Рафаел Бенитес. Ливърпул завършва шампионата на незавидното пето място. Краят на сезона обаче е повече от изненадващ. На финала в Истанбул Ливърпул печели своята пета шампионска титла на Европа. Червените побеждават фаворита Милан в един от най-запомнящите се финални двубои на Шампионската лига. На полувремето Ливърпул изостават с 0-3 и изглеждат победени след слабата им игра. Но след почивката отборът, воден от своя капитан Стивън Джерард, се връща в мача, отбелязвайки три гола само за 6 минути. Така Ливърпул достига до продължения, последвани от дузпи, където герой става вратаря Йерджи Дудек.

През сезона 2005–06 финишира с 82 точки в Премиършип, техния най-висок резултат след 1988, но въпреки това не печели шампионската титла. Отборът става трети на цели 9 точки от първия Челси. През този сезон все пак Ливърпул печели трофей - купата на ФА след драматичен Финал срещу Уест Хям. Освен това отборът печели и Супер купата на Европа побеждавайки ЦСКА Москва с 2-1

На старта на сезон 2006-07 Ливърпул взима и Чарити Шилд побеждавайки Челси с 2-1, като победния гол отбелязва Питър Крауч. Това е техният 15 успех за тази купа (пет от тях Ливърпул споделя с други отбори). През декември 2006 ръководството на клуба съобщава, че инвестиционната компания Dubai International Capital има намерения да закупи клуба. Говори се за сума около £450 милиона. По-късно обаче американските магнати Том Хикс и Джордж Жилет отправят по-добра оферта, което принуждава Dubai Investment Capital да се оттеглят. На 6 февруари 14:00 ч. Джордж Жилет, собственик на Montreal Canadiens, и Том Хикс, собственик на Dallas Stars и Texas Rangers, стават собственици на ФК Ливърпул, сключвайки сделка възлизаща на £470 милиона. Бордът на директорите е единодушен. Акционерите и президентът Дейв Мурс (разполагал с 51% от акциите) приемат оферта от £175 милиона. Освен това в сделката са включени и £45 милиона задължения и £215 милиона за нов стадион, които американците трябва да осигурят. На пресконференция новите собственици обявяват още, че искат да докарват по един голям играч на сезон.

Значими футболисти:
През годините много играчи са се радвали на невероятно успешни кариери в клуба, печелейки и голямата любов на феновете. Сред поддръжниците на отбора винаги е имало спорове относно това кои футболисти са повече или по-малко значими за Ливърпул.

Преди Втората Световна война малко играчи са се състезавали в отбора за по-дълъг период от време и са се радвали на изключителната подкрепа на привържениците. Сред тези футболисти са: Ефрейм Лонгуърт, стабилен бек, който е първият англичанин капитан на клуба; Илайша Скот, който играе за Ливърпул цели 22 години, най-дълго служилият футболист на отбора въобще; Гордън Ходгсън, който отбелязва рекорд от 17 хетрика, играейки за клуба през 20-те и 30-те.

През 1960-те, когато Бил Шанкли трансформира Ливърпул в европейска сила, някои футболисти се оформят като ключови фигури за успехите на отбора. Някои от тях са: Рон Йейтс, когото Шанкли нарича "колос", Роджър Хънт, който отбелязва 245 гола в лигата и е част от националния отбор на Англия, спечелил Световната купа през 1966.

Попълненията, които прави Пейсли, са основен фактор за успехите през 70-те и 80-те. Особена заслуга имат двама шотландци: Алан Хансън, който е част от отбора спечелил 3 Европейски купи; и Кени Далглиш, когото феновете наричат "Крал Кени" През 1980 Пейсли привлича и младия Иън Ръш, превърнал се във водещ голмайстор.

Доста от знаменитите играчи на Ливърпул през последните години са "собствено производство" През първите години на 90-те изгряват звездите Стив Макманамън и Роби Фаулър. По-късно през това десетилетие се появяват и Майкъл Оуен, сегашният капитан Стивън Джерард и вицекапитанът Джейми Карагър.

Цветове и отличителни знаци:
Традиционните цветове на Ливърпул са червен и бял, като от средата на 60-те за домакински екип се налага изцяло червеният. В ранните години обаче, когато Ливърпул измества Евертън от Анфийлд, взима и цветовете на "карамелите" - син и бял, и използва едва ли не същия екип. През 1894 е решено основният цвят да бъде променен на червен. През 1901 за емблема и талисман на клуба е приет градският символ Ливърбърд. През следващите години титулярният екип на Ливърпул е червена тениска и бели шорти (чорапите варират през годините от червени, черни, бели, докато отново са избрани червените). През 1964 Бил Шанкли решава да изведе своя състав в изцяло червен екип за мач срещу Андерлехт. Червеното е възприето като символ на сила.

Традиционният екип за гостуване е бяла тениска и черни шорти, също е използван и изцяло жълт екип. През 1987 е използвано и изцяло сиво облекло. Това продължава до юбилейния стотен сезон на Ливърпул - 1991-92, когато е използвана комбинация от зелена тениска и бели шорти. Сивият цвят повече никога не е използван. В момента екипът за гостуване е изцяло жълт, но за Шампионската лига се използва и такъв с преобладаващ бял цвят със зелени кантове отстрани. Екипите на Ливърпул са производство на Адидас.

Емблемата на клуба е базирана на традиционният Ливърбърд, който е поставен на фона на щит. Двата пламъка отстрани са в памет на загиналите на Хилзбъро. Вечен пламък гори и пред Анфийлд в памет на тези, които са загинали в трагедията.

Отличия:
Шампиони на Първа дивизия (след сезон 1992/93 тя се нарича Висша лига): 18 (рекордно постижение в Англия)
1900/01, 1905/06, 1921/22, 1922/23, 1946/47, 1963/64, 1965/66, 1972/73, 1975/76, 1976/77, 1978/79, 1979/80, 1981/82, 1982/83, 1983/84, 1985/86, 1987/88, 1989/90

Шампиони на Втора дивизия (днешната Първа дивизия): 4
1893/94, 1895/96, 1904/05, 1961/62

Шампиони на Лигата на Ланкашир: 1
1892-93

Носители на Купата на европейските шампиони (днес тя се нарича Шампионска лига): 5
1976/77 3–1 срещу Борусия Мьонхенгладбах
1977/78 1–0 срещу Клуб Брюж
1980/81 1–0 срещу Реал Мадрид
1983/84 1–1 (4–2 след дузпи) срещу Рома
2004/05 3-3 (3-2 след дузпи) срещу Милан

Носители на Купата на УЕФА: 3
1972/73, 1975/76, 2000/01

Носители на Купата на Футболната асоциация: 7
1964/65, 1973/74, 1985/86, 1988/89, 1991/92, 2000/2001, 2005/2006

Носители на Купата на ФА за младежи: 2
1995/96, 2005/06

Носители на Купата на лигата: 7
1980/81, 1981/82, 1982/83, 1983/84, 1994/95, 2000/01, 2002/03

Носители на Чарити Шилд 15
1963/64*, 1964/65*, 1965/66, 1973/74, 1975/76, 1976/77*, 1978/79, 1979/80, 1981/82, 1985/86*, 1987/88, 1988/89, 1989/90, 2000/01, 2005/06

Носители на Европейската Суперкупа: 3
1977, 2001, 2005

Носители на Суперкупата: 1
1985/86

Шампиони на Първа дивизия на резервите: 16
1956/57, 1968/69, 1969/70, 1970/71, 1972/73, 1973/74, 1974/75, 1975/76, 1976/77, 1978/79, 1980/81, 1981/82, 1983/84, 1984/85, 1989/90, 1999/2000

* Поделена

Любопитни факти:
Ливърпул държи рекорда за най-голяма победа в историята на Шампионска лига. На 6 ноември 2007 г. побеждават с 8:0 като домакини Бешикташ в мач от груповата фаза на турнира.

Само 14 играча са използвани през сезон 1965/66, когато Ливърпул печели титлата.

Ливърпул играе срещу Блекбърн Роувърс на 5 септември 1896 г. Роувърс бият с 1:0, но шест гола са отменени в този мач.

Първият мач на Ливърпул е срещу Хайър Уолтън (Higher Walton) в Лигата на Ланкашир. Ливърпул печели с 8:0 като в състава няма нито един англичанин.

Дебют в лигата: на 2 септември 1893 г. срещу Мидълдзбро. Ливърпул печели с 2:0.

Дебют в Купата на ФА: през септември 1892 г. срещу Нантуич (Nantwich). Ливърпул печели с 4:0.

Най-изразителна победа в лигата: на 12 септември 1990 г. с 9–0 срещу Кристъл Палас.

Най-изразителна победа въобще: на 17 септември 1974 г. срещу Стромсгодсет Драмен. Ливърпул печели 11–0

Най-големи загуби: срещу Хъдърсфилд с 0–8 през 10 ноември 1935 г.; срещу Бирмингам Сити с 1-9 през 11 декември 1954г. (Втора дивизия)

Първи успех: през сезон 1893/94, когато стават шампиони на Втора дивизия.

Първи мач за европейските турнири: на 17 август 1964 г. срещу Рейкявик, Исландия, за КЕШ. Ливърпул печели с 5:0.

Иън Ръш държи рекорда в Ливърпул за най-много голове през целия сезон във всички състезания — през сезона 1983/84 той отбелязва 47 гола.

От друга страна, Роджър Хънт е футболистът на Ливърпул с най-много голове за лигата в един сезон — той отбелязва 41 гола през сезона 1961/61.

Само четири футболисти на Ливърпул са вкарвали пет гола в един мач. Те са:
Анди Макгигън, 1901/02
Джон Евънс, 1954/55
Иън Ръш, 1983/84
Роби Фаулър, 1993/94

Химнът на Ливърпул е песента „You'll Never Walk Alone“ ('Никога няма да вървиш сам').

Мениджъри:

Жерар Улие

1998 — 24 май 2004

Рой Евънс

1994 — 1998

Греъм Сунес

1991 — 1994

Кени Далглиш

1985 — 1991

Джо Фейгън

1983 — 1985

Боб Пейсли

1974 — 1983

Бил Шанкли

1959 — 1974

Фил Тейлър

1956 — 1959

Дон Уелш

1951 — 1956

Джордж Кей

1936 — 1951

Джордж Патърсън

1928 — 1936

Мат Маккуин

1923 — 1928

Дейвид Ашуърт

1920 — 1923

Том Уотсън

1896 — 1915

У. Е. Барклей

1892 — 1896

Управа:
Президенти: Том Хикс и Джордж Жилет
Изпълнителен директор: Рик Пери

Статистика:

Мачове за лигата:

Място

Играч

Години

Брой мачове общо

Брой мачове на сезон

1

Иън Калаган

(1959–1978)

640

33,68

2

Били Лидъл

(1945–1961)

495

30,94

3

Емлин Хюз

(1966–1979)

474

36,46

4

Рей Клемънс

(1968–1981)

470

36,15

5

Иън Ръш

(1980–1996)

468

29,25

6

Томи Смит

(1962–1978)

467

29,19

7

Фил Нил

(1974–1986)

455

37,92

8

Брус Гробелаар

(1981–1994)

440

33,85

9

Алан Хансен

(1977–1990)

436

33,54

10

Елайша Скот

(1912–1934)

430

19,55

11

Крис Лоулър

(1962–1976)

406

29

12

Роджър Хънт

(1959–1970)

404

36,73

13

Доналд Маккинли

(1909–1929)

393

19,65

14

Артър Годард

(1901–1914)

388

29,85

15

Рони Уелан

(1980–1994)

363

25,93

16

Гордън Ходжсън

(1925–1936)

359

32,64

17

Рон Йейтс

(1961–1971)

358

35,8

18

Алан а'Корт

(1952–1965)

355

27,31

18

Кени Далглиш

(1977–1990)

355

27,31

19

Рони Моран

(1952–1965)

343

26,38

20

Ифриъм Лонгуърт

(1910–1928)

342

19

Мачове за всички състезания:

Място

Играч

Години

Брой мачове общо

Брой мачове на сезон

1

Иън Калаган

(1959–1978)

848

44,63

2

Емлин Хюз

(1966–1979)

657

50,54

3

Рей Клемънс

(1968–1981)

656

50,46

4

Иън Ръш

(1980–1996)

644

40,25

5

Фил Нил

(1974–1986)

635

52,92

6

Томи Смит

(1962–1978)

633

39,56

7

Алан Хансен

(1977–1990)

603

46,38

8

Брус Гробелаар

(1981–1994)

579

44,54

9

Крис Лоулър

(1962–1976)

546

39

10

Били Лидъл

(1945–1961)

537

33,56

11

Кени Далглиш

(1977–1990)

496

38,15

12

Роджър Хънт

(1959–1970)

489

44,45

13

Рони Уелан

(1980–1994)

478

34,14

14

Елайша Скот

(1912–1934)

467

21,22

14

Стив Хайуей

(1970–1981)

467

42,45

16

Фил Томпсън

(1971–1983)

466

38,83

17

Рон Йейтс

(1961–1971)

451

45,1

18

Стив Никъл

(1982–1995)

446

34,30

19

Доналд Маккинли

(1909–1929)

433

21,65

20

Иън Сейнт Джон

(1961–1971)

424

42,4

Най-много голове в лигата:

Място

Играч

Години

Общо голове

Средно голове на сезон

1

Роджър Хънт

(1959–1970)

245

22,27

2

Гордън Ходжсън

(1925–1936)

232

21,09

3

Иън Ръш

(1980–1996)

228

14,25

4

Били Лидъл

(1945–1961)

216

13,5

5

Хари Чембърс

(1919–1928)

135

15

6

Джак Паркинсън

(1899–1914)

123

8,2

7

Роби Фаулър

(1993–2001)

120

15

8

Сам Рейбулд

(1899–1907)

119

14,88

9

Кени Далглиш

(1977–1990)

118

9,08

10

Дик Форшоу

(1919–1927)

117

14,63

11

Джак Балмър

(1935–1952)

99

5,82

12

Иън Сейнт Джон

(1961–1971)

95

9,5

13

Джон Барнс

(1987–1997)

84

8,4

14

Джими Мелиа

(1955–1964)

76

8,44

15

Албърт Стъбинс

(1946–1953)

75

10,71

15

Артър Годард

(1901–1914)

75

5,77

17

Джон Тошак

(1970–1978)

74

9,25

17

Бери Нювенхайс

(1933–1947)

74

5,29

19

Артър Кокс

(1897–1909)

72

6

20

Кевин Кигън

(1971–1977)

68

11,33

Най-много голове изобщо:

Място

Играч

Години

Общо голове

Голове на сезон

1

Иън Ръш

(1980–1996)

346

21,63

2

Роджър Хънт

(1959–1970)

285

25,90

3

Гордън Ходжсън

(1925–1936)

240

21,81

4

Били Лидъл

(1945–1961)

229

14,31

5

Роби Фаулър

(1993–2007)

183

21,38

6

Кени Далглиш

(1977–1990)

172

12,92

7

Майкъл Оуен

(1996–2004)

158

 

8

Хари Чембърс

(1919–1928)

151

16,78

9

Джак Чембърс

(1899–1907)

128

16

10

Сам Рейбулд

(1977–1990)

127

9,77

11

Дик Форшоу

(1919–1927)

124

15,5

12

Иън Сейнт Джон

(1961–1971)

118

11,8

13

Джак Балмър

(1935–1952)

111

6,53

14

Джон Барнс

(1987–1997)

106

10,6

15

Кевин Кигън

(1971–1977)

100

16,67

16

Джон Тошак

(1970–1978)

95

11,88

17

Албърт Стъбинс

(1946–1953)

83

11,86

18

Артър Кокс

(1897–1909)

80

6,67

19

Артър Годард

(1901–1914)

80

6,15

20

Бери Нювенхайс

(1933–1947)

79

5,64

21

Джими Мелия

(1955–1964)

78

8,67

21

Дейвид Джонсън

(1976–1982)

78

13

Голмайстори по сезони:

Година

Играч

Голове

1894

Джеймс Скот

14

1895

Джими Рос

12

1896

Джордж Алан

25

1897

Джордж Алан

17

1898

Франк Бектън

11

1899

Хю Морган / Томи Робъртсън

10

1900

Джон Уолкър

10

1901

Сам Рейбулд

16

1902

Сам Рейбулд

16

1903

Сам Рейбулд

31

1904

Джак Кокс

10

1905

Робърт Робинсън

23

1906

Джо Хюит

23

1907

Сам Рейбулд

15

1908

Джо Хюит

21

1909

Роналд Ор

20

1910

Роналд Ор

20

1911

Джак Паркинсън

19

1912

Джак Паркинсън

12

1913

Артър Меткалф

15

1914

Том Милър

16

1915

Фредерик Панъм

24

Първа световна война

1920

Хари Чембърс

15

1921

Хари Чембърс

22

1922

Хари Чембърс

19

1923

Джими Уолш

22

1924

Джими Уолш

16

1925

Дик Форшоу

19

1926

Дик Форшоу

27

1927

Хари Чембърс

17

1928

Гордън Ходжсън

23

1929

Гордън Ходжсън

30

1930

Джими Смит

23

1931

Гордън Ходжсън

36

1932

Гордън Ходжсън

26

1933

Гордън Ходжсън

24

1934

Гордън Ходжсън

23

1935

Гордън Ходжсън

27

1936

Фред Хау

17

1937

Фред Хау

17

1938

Алфред Хенсън

14

1939

Уили Фейгън / Фил Тейлър / Бери Нювенхайс

14

Втора световна война

1947

Джак Балмър / Албърт Стъбинс

24

1948

Албърт Стъбинс

24

1949

Джак Балмър

14

1950

Били Лидъл

18

1951

Били Лидъл

15

1952

Били Лидъл

19

1953

Били Лидъл

13

1954

Луис Бимпсън / Джак Смит

13

1955

Били Лидъл

30

1956

Били Лидъл

28

1957

Били Лидъл

21

1958

Били Лидъл

24

1959

Джими Мелиа

21

1960

Дейв Хиксън / Роджър Хънт

21

1961

Кевин Люис

19

1962

Роджър Хънт

41

1963

Роджър Хънт

24

1964

Роджър Хънт

31

1965

Роджър Хънт

25

1966

Роджър Хънт

30

1967

Роджър Хънт

14

1968

Роджър Хънт

25

1969

Роджър Хънт

13

1970

Боби Греъм

13

1971

Алан Евънс

10

1972

Джон Тошак

13

1973

Джон Тошак / Кевин Кигън

13

1974

Кевин Кигън

12

1975

Джон Тошак

12

1976

Джон Тошак

16

1977

Кевин Кигън

16

1978

Кени Далглиш

20

1979

Кени Далглиш

21

1980

Дейвид Джонсън

21

1981

Тери Макдермът

13

1982

Иън Ръш

17

1983

Иън Ръш

24

1984

Иън Ръш

32

1985

Джон Уорк

18

1986

Иън Ръш

22

1987

Иън Ръш

30

1988

Джон Олридж

26

1989

Джон Олридж

21

1990

Джон Барнс

22

1991

Иън Ръш / Джон Барнс

16

1992

Дийн Сондърс

10

1993

Иън Ръш

14

1994

Иън Ръш

14

1995

Роби Фаулър

25

1996

Роби Фаулър

28

1997

Роби Фаулър

18

1998

Майкъл Оуен

18

1999

Майкъл Оуен

18

2000

Майкъл Оуен

12

2001

Майкъл Оуен

16

2002

Майкъл Оуен

19

2003

Майкъл Оуен

19

2004

Майкъл Оуен

19

2005

Милан Барош

9

2006

Стивън Джерард

10

2007

Дирк Каут

12

 

 
 
Free Joomla Templates from JoomlaShack.com