- Колко знаеш за Ливърпул?
- Естествено, като съм расъл в Испания, съм бил наясно с всички големи клубове там, но хвърлях по едно око и към Европа, а Ливърпул винаги е хващал окото, поне за мен. Имах по-големи братя, които ми разказваха за играчи като Кийган и Ръш, но първите, които аз помня, са хора като Роби Фаулър. Основният ми спомен бе от следенето на невероятния поход на Ливърпул в Европа, а аз го следях отблизо.

- Кога за първи път чухте за интереса на Ливърпул към Вас?
- Само преди няколко седмици. Всичко стана много бързо. Знаех за оферти от други клубове, но веднага щом разбрах за интереса на Ливърпул, казах на Атлетико: „Вижте, моля ви да изслушате това предложение.” Имаше много клубове, струпани наоколо. Офертите отиват направо при Атлетико, така че не е наложително аз да зная за тях, ала веднага щом чух за Ливърпул, им казах, че „Анфийлд” е единственото място, където съм заинтересован да отида.

- Защо Ливърпул се открояваше за Вас?
- Наясно съм с историята и с това колко специален е този клуб, с трагедиите, заздравили още повече връзката между него и публиката. Ливърпул просто е идеалното място за мен. Тук има отборен дух и желание за победи, внедрено от Рафа (Бенитес), както и нови съотборници като Пепе (Рейна) и Чаби (Алонсо). Те, заедно с Луис (Гарсия), винаги са ми говорели много положително за живота в Ливърпул. Не разговарях директно с тях преди подписването, защото всичко стана много бързо, хващах самолети от и към всички посоки. Моята половинка обаче е говорила с тази на Пепе и тя й е казала: „На разположение сме ви, само ни кажете, ако имате нужда от нещо.”

- Разкажете ми за капитанската лента от мача с Реал Сосиедад миналия сезон, на чиято вътрешна страна пишеше „Никога няма да вървиш сам”.
- Имам една групичка приятели, около пет-шест, и всички ние израснахме като привърженици на Ливърпул. Заради тяхната привързаност към клуба, те си татуираха надпис „Ние никога няма да вървим сами” на ръцете. Променихме леко девиза като символ едновременно на нашето приятелство и подкрепата ни към Ливърпул. Разбира се, аз не можех да си направя тази татуировка, докато играех за Атлетико, но те ми подариха лентата като подарък за последния рожден ден.

- Защо решихте да напуснете Атлетико точно сега?
- Времето бе подходящо, защото Ливърпул дойде за мен.

- Решението беше ли трудно?
- Човек има определен брой шансове в живота си. Не можеш да си позволиш да ги изпуснеш, защото всеки от тях идва по веднъж. Бях в Атлетико от десетгодишна възраст и там израснах като личност и футболист. Там обаче не получихме възможности да играем в Европа и мисля, че сега имах нужда да направя стъпка нагоре.

- Колко важен фактор бе Рафа Бенитес за решението Ви да дойдете на Мърсисайд?
- Още първия път, когато говорихме, вече бях убеден. Дори само знанието, че Рафа има доверие у мен, е нещо огромно. Чувствам се горд, защото Ливърпул е толкова голям клуб и можеше да подпише с всекиго, а избра мен и съм много доволен от това.

- Какво знаеш за феновете тук в Ливърпул и с какви очаквания си преди първия ти мач пред „Коп”-а?
- Говорих с много хора за това и гледах много DVD-та, но няма как да знаеш какво е да играеш на „Анфийлд”, докато сам не си го изпитал. Умирам да играя пред „Коп”-а.

- Набелязал ли сте собствена цел за брой отбелязани голове в първия си сезон тук?
- Не съвсем, но предполагам, че първата ми задача е да подобря постиженията си от Испания. Средната ми бройка голове там бе 15 на сезон.

- За финал, какво послание бихте искали да изпратите към привържениците на Ливърпул?
- Само искам да им благодаря, защото от първия ми ден тук хората опитваха да се доберат до среща с мен. Видях също така и някои от тях на летището. Всички изглежда, че са зад мен, и затова им казвам: „Много ви благодаря!”